< И Н К О Г Н И Т О >
ОСЪДЕНИ НА СМЪРТ. ВИНОВНИ !!!
ЯЛИ СА ХЛЯБ!
Проектът „ГЛАД” на Йона Тукусер обхваща серия живописни тематични творби. Авторът представя трагедията на безнравствеността и деградацията на човечеството като последица от физическия глад, който довежда до духовен глад. Гладът пробужда дремещите атавистични инстинкти на животното у човека. Под влиянието на глад хората не са в състояние да се борят със своите инстинкти, които ги довеждат до противоестествен акт по отношение на другите хора. Това се проследява в историята на човечеството от библейските времена до наши дни. Йона Тукусер - бесарабска българка родена в Украйна - акцентира вниманието върху глада, който засегна нейните сънародници по време на всеобщия глад в СССР след края на Втората световна война, 1946 - 1947 години, - едни от най-страшните страници от историята на ХХ век.
Проектът "ГЛАД" се представя от куратор Йонко Иван, който е председател на
Фондация за изобразителен синтез. Концепцията на Фондацията да разработва и представя проекти, които правят синтез между наука и изкуство.
Изкуство, което провокира научна мисъл.
„Катастрофите не се случват случайно, те са предизвикани от строга последователност на решаващи събития.”
Послевоенный голод в 1946-1948 г.г. в СССР был одним из самых засекреченных эпизодов советской истории. Все данные о размерах бедствия были строго засекречены.
В период возникновения массового голода страна обычно подаёт «сигнал бедствия» мировому сообществу, и к ней приходят на помощь. Однако, руководство СССР дорожило репутацией страны победившего социализма, легко преодолевающего послевоенную разруху, поэтому этот голод просто скрыли – не только от мирового сообщества, но даже от собственных граждан, выдавая его за локальные трудности и вычеркивая из сознания целого народа. Поэтому я называю голод 1946-1947 г.г. : ГОЛОД <инкогнито>, убивавший под прикрытием природной стихии.
Участие на Йона Тукусер във видео-мост по време на международна научна конференция "Гладът 1946-1947. г.г. : Исторически, философски, психологически и педагогически аспекти", посветен на 70-годишнината от трагичните събития. ИГГУ, 18 май, Украйна 2017
"Като куратор на проекта на Йона Тукусер, която има за цел чрез темата на неиното изкуство “Глад“ да обединява хората, за да не се повтарят страданията по света, искам да добавя, че подкрепям всяка научна историческа мисъл за точното изследване на проблема. Нека специалистите да имат куража да бъдат политически некоректни, когато става дума за стенанията на милиони умиращи от глад. Тяхната мъка отеква в съзнанието на съвремието, усилвано от сърцата на младото поколение творци. Екът на глада от миналото ще кънти в душите и за в бъдеще заради силата на съвременното изкуство. То ще подкрепя винаги онези умове, които не се страхуват да кажат истината запечатана в документите. Крещящите факти не могат да пазят тишина пред политици фалшифициращи историята, за да спят на спокойствие. Няма смисъл повече да се крие истината за геноцида на политическите системи спрямо човека. Живописните картини на Йона нека послужат за кураж на историците да оповестят на човечеството истината за Гладомор в Бессарабия. Нейната личност на млад творец има мисия в бъдещето да обединява народи, а не да подпалва нови войни заради политически системи които крият тяхната антихуманна същност. Причината за геноцида се крие в комунистическата система на управление, която дава възможност да не се търси индивидуална отговорност за зверствата извършени от режимите. Гладомор е анонимен продукт на системата наречена социализъм, заговорнически, конспиративен експеримент срещу хуманността, саботиращ прогреса, имащ за основа потъпкването на най-важни човешки ценности, право на съществуване, право да притежава елементарни човешки условия на живот (храна, вода, дом, семейство, свободно придвижване, право да бъде информиран, право на работа и условия за труд, свобода на изказване)."
куратор Йонко Иван
"БECCAPAБИЯ", 2010
oil on canvas / 90x120cm
"На територията на Украйна има две големи български диаспори: Бесарабия и Таврия. По време на двата Гладомора от 1921-1923 и 1932-1933 г. българите в Таврия умират около 30 000 човека. До началото на Втората Световна война, българите в Бессарабия са в границите на Румъния. През зимата на 1946-1947 г. сталинската власт организира Гладомор и в Бессрабия при който умират над 70 000 етнически българи. В резултат на трите сталински Гладомора умират около 100 000 българи от Бесарабия и Таврия"
Йона Тукусер избира правилния начин, за да впечатли – сякаш забива „остри пирони” в очите ни. Усещайки болката, виждайки нещастието, едва тогава ставаме духовно съпричастни, преживяваме своеобразен катарзис. Поставени са универсалните проблеми за глада в рамките на историческото събитие от 1946 - 1948 г., когато в СССР има масов глад след приключване на Втората световна война. Художникът се интересува от дълбинната психологията на глада, какво той пробужда в човека, съживяване на животински инстинкти, заглушаващи морални норми, кодекси и правила. Йона представя всички онези негативни страни на явлението, когато то излиза от рамките на обикновено физическо усещане и променя мисленето, психическото състояние и представите за човечност...
Можем да разграничим три серии творби – най- ранните по създаване, когато тя все още тематично опипва почвата, са по- разказвателни. В тях сa сгърчените тела, струпани едно върху друго, едва движещи се с последният останал живец. Това са хората на границата между живота и смъртта, почти духове, запазили едва прозирната си телестност. В тези творби има ярки цветови петна в чист цвят, които кореспондират и контрастират със сложните гами в телата. На места срещаме ескизност, недовършеност – сякаш в синхрон с духовете в картините, авторката изживява сетните им сили. Това е едното лице на глада, когато той те е сломил напълно, предал си се в обятията на смъртта и нямаш сила да направиш крачка напред.
"SKETCH", 2010
Paper, acrylic/10x15cm
Свидетелство: „ Моята баба веднъж видяла, как измъчените от тежък труд комсомолци лежали под дървото, а тракторът карал направо през труповете и гребал след себе си това, което е останало от тях в огромна яма. После я затрупвал с пръст.”
"HOLE", 2010
oil on canvas / 90x120cm
„По пътищата между селата лежаха трупове: вървеше човек, падаше и умираше. Мъртвите бяха толкоз много, а живите толкоз недъгави, че в най-добрият случай закопаваха своите умрели направо в градината или около къщата.
Умираха цели семейства, родове, улици, села. По селата караха каруци и събираха труповете. Често, за да не се връщат за пореден път към същата къща, каруцарите качваха в каруците си все още живи хора, откарваха ги и ги изхвърляха заедно с мъртвите.”
"ПЕЙЗАЖ ", 2010
oil on canvas / 90x120cm
"По време на глада, аз на шейна возих умрелите хора: някои са били мъртви, някои полумъртви, откарвах ги до гробището и ги хвърлях в общността. Душата ми се разкъсваше, когато чувах стенанията на полумъртвите. През тези години в селото е имало няколко каруци, които събираха мъртвите. За да не се завръщат отново на същата улица, те вземаха и тези, които все още показваха признаци на живот, но са били вече безнадеждни. "
"СЪБИРАНЕ НА РЕКОЛТАТА", 2010
oil on canvas / 90x130cm
„Хората събираха реколтата от полетата, държаха хляба в ръцете си и не можаха да го ядат.Беше забранено не само събирането на класове по полета, а дори и жените, които на ръка са жънали и вързвали снопове бяха наблюдавани по време на работа от пазачи, които следяха жътварките да не хапнат дори няколко зърна...Това беше не само преследване на хората , но и тяхното физическо унищожаване.”
"MOTHER", 2010
oil on canvas / 100x130cm
„...Дойдохме, а тя като диво зверче се беше забила в ъгъла, мърмореше нещо неясно, гледаше злобно. ”А къде е Петя? Нима е починал?” Жената диво изпищя, но смълча.Досетиха се хората, че злото е сторила майката, отвориха пещта.Там намериха част от изпеченого момче,останалата част тя вече беше изяла.. Жената-канибал гледаше безсмислено. Мисълта беше напуснала тази жена и остави по лицето и следи на тежка мъка,безкрайна самота. Майката беше умряла за живота, както и животът беше умрял за нея.”
Друга част от творбите на Йона Тукусер вървят към едно изчистване на езика и до повече цветова експресия - те въздействат като абстракция, докато не доловим детайла, който заедно с натрупана мазка цвят оформя мъртвата фигура на човек.
В платната се прокрадват отчаяни викове, сякаш някаква стихия, трудно обяснима, невидима, без ясни очертания - тя е по-скоро цвят с усещане за болка.
"TRADE IN HUMAN FLESH", 2010
oil on canvas / 100x130cm
„Възрастна жена беше изнесла пирожки с месо на пазара.Мигновено бяха разпродадени.От този ден жената изкарваше пирожки всеки ден.В големи количества.Само не беше известно, откъде е месото,когато всички коне, котки, плъхове са изядени.Полицията учреди търговски надзор.И установи, че тези пирожки се правят с човешко месо. Оказа се , че търговката ходеше на гробището, отваряше труповете и взимаше черните дробове,сърцата и друго. Бяха фиксирани много други случаи на продажба на човешко месо.”
"ТЪРСЕЩИЯТ", 2010
oil on canvas / 100x130cm
"CORPSES OF CHILDREN", 2013
oil on canvas / 90x120cm
„През 1933 г ние в Полша научихме, че Украйна е обзета от страшен глад. За това започнаха да пишат по вестниците.Появиха се комитети, които започнаха да събират дарения – пари, храна – в помощ на гладуващите.В България също.Аз нямах пари и дадох два чувала зърно.Само впоследствие стана ясно, че вашето правителство се отказа от нашата помощ, като ни каза, че в Украйна няма глад.”
"ВЕЧНИЯТ СЪН", 2010
oil on canvas / 90x120cm
„Когато хлябът започна да узрява, хората започнаха да ядат младите класчета ,за да утолят глада, от което бързо умираха.Един младеж се беше наял със зелено зърно и веднага умря на полето(пръсна му се коремът).”
Третата серия от картини могат да бъдат определени като документи - черни платна със снимки, бял текст, досущ като водене на някаква статистика. Те са се родили логически с оформянето на изложбата – необходима е повече информация, исторически факти, архиви, снимки. В крайна сметка след смъртта, за историята хората остават в статистиката. В тези картини са вложени фотографии, принадлежащи на това време, те въздействат именно с концептуалното си осмисляне – Тукусер преживява историите, до които се докосва при проучването на темата. Тя рисува децата от снимките, но те са вече само сенки на отминалия живот.
Неслучайно експресионизмът възниква по време на война, той трябва да отрази онези негативни преломни години, онази нехуманност, болката, глада. Йона Тукусер създава един неоекспресионизъм, стреми се към изграждане на личен стил, характерен с изключително живописно чувство и провокиращи, ужасяващи образи.
Проектът "ГЛАД" на Йона Тукусер е едно предизвикателство пред нея - да създаде една мрачна, злокобна среда, където основния герой е смъртта. И всяко едно платно е повтаряне на историческа драма, която трябва да бъде предотвратена и предотвратявана.
"ЗАКОН ЗА ПЕТТЕ КЛАСА”" 2010
oil on canvas / 90x130cm
„На 7 август 1932 г. беше приет закон „ За опазване на имуществото на държавните предприятия, кооперации и укрепването на обществената собственост”,който получава сред народа название „ Закон за петте класа”. Социалистическата собственост беше огласена за свещена и неприкосновена, а този, който посяга на нея, получава статут „враг на народа”. Към наказателна отговорност бяха привличани дори децата.Известно е, че децата бяха пребивани до смърт направо на полето, за няколко зрънца,които те бяха намирали.Охраната обясняваше действията си с това ,че „те се бориха с грабителите на социалистическата власт”. За кражба на социалистическа собственост законът предвиждаше разстрел със конфискация на цялото имущество, или 5-10 години лишение от свобода. Към началото на 1933,тоест за 5 месеца в съответствие с този закон бяха осъдени 55000 човека,като 2100 бяха разстреляни.”
2010
oil on canvas / 90x120cm
"Even the children were criminally responsible. Of course it was well known that the children were beaten to death still in the fields for the few grains they had found. But the guards would explain their actions by saying that they "had fought the robbers of the socialist governance". For stealing of the socialist property, the law envisaged shooting and confiscation of all property, or 5-10 years of imprisonment. In the early 1933, for a period of 5 months in accordance with this law, 55,000 people were sentenced, and 2100 of them were shot. "
"CHICAGO AMERICAN", 2013
oil on canvas / 100x130cm
"In order to find the currency for buying import equipment, necessary for the factories and the plants, in the early 1930s, the Stalin's decree has arrived for selling a significant portion of the harvest that had to be obtained from the country's fields. Then the terrible hunger has followed. The peasants were punished to work without any money on the fields. And if some of them were trying to talk about hunger – they were immediately convicted."
"MEMORIES OF KHRUSHCHEV", 2010
oil on canvas / 90x120cm
В своите мемоари (1967-1971г.г.) Н.С.Хрушчов пише:
„ Видях ужасна картина. Жена режеше на части трупа на своето дете, което лежеше на масата, и казваше: ” Маланка я изядохме вече .Сега ще осолим Иван и ще се продържим още малко.” Представяш ли си всичко това?Тази жена се беше побъркала от глад и режеше своите деца!
Споделих всичко със Сталин, като в отговор предизвиках неговият гняв.
„ Мекотелост!Лъжат Ви и умишлено Ви разказват това, за да Ви накарат да похарчите всички резерви.” 1946г.
"A View from the 21st Century on a Document,№ 1", 2013
oil on canvas / 90x120cm
„С цел намиране на валута за закупуване на вносно оборудване,необходимо за фабриките и заводите,в началото на 30-те беше получен указът от Сталин за продажба на значителна част от реколтата,която трябваше да бъде получена от полетата на страната.
Настъпи глад.
Селяните работеха наказателно без пари на полетата.Който започваше да говори за глад – веднага беше осъждан.”
"A View from the 21st Century on a Document,№ 2", 2013
oil on canvas / 90x120cm
"Според свидетелствата на очевидци, в отделни региони на Украйна тогава, когато от глад всеки ден са умирали хиляди души, почти на пълна мощност са работили спиртни заводи, които са преработвали скъпоценното зърно за водка. Така сталинският режим е добивал допълнителни ресурси за провеждане на индустриализацията."
"A View from the 21st Century on a Document, № 3", 2013
oil on canvas / 90x120cm
"Гладът убиваше бавно и жестоко.Хората вървяха по улиците, напомняйки персонажи от забавено кино. Вървяха безцелно,не виждайки никого.Падаха.Някой ставаше,а някой, паднал, умираше на място.Често умиращите хора с последни сили стигаха до гробището сами, за да умрат там: страхуваха се, че няма кой да ги изпрати за последен път. "
Проектът "ГЛАД" на Йона Тукусер е едно предизвикателство пред нея - да създаде една мрачна, злокобна среда, където основния герой е смъртта. И всяко едно платно е повтаряне на историческа драма, която трябва да бъде предотвратена и предотвратявана.
